Балувай
Балувай
Полекувай ме с устни.
Вълшебни..
Поцелувай в нощта.
Ще притихна, в теб сгушена.
Омагьосана цяла.
И гальовна, и тиха ще спя.
Като ново начало –
събуди ме с усмивка
и с песен...
с ласка топла пред изгрева...
Уморена?...
Цял живот все щастливката.
Вечно тебе съм искала.
Преди време,
не помниш ли,
ти изпрати ми зимата?
Да я стопля със дъх.
Да я пратя със зов.
И луна теменужена
да ми върне любов.
Обречи ме на лятото
и във юлския пек,
на глухарчето – в златото,
аз те виждам човек,
дето с нежна утеха,
само с мисъл дори
и да няма пътека
ще пребродиш гори.
И избухвам със сила
в ярък есенен плам.
Докога ли?...
Пролетта ми е мила.
Връщам я. Чакам я.
Още имам! Ще дам!
07. 02. 2007г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
