20 сент. 2010 г., 12:07

Банално за приятелите 

  Поэзия
873 0 7
Те са до нас, когато ни трябват
със нас да поплачат във дни на тъга.
Душù да се късат, сърца да догарят -
те са до нас - желязна ръка.
Когато се свиваме в тихите Ъгли
и роним безспирно горещи сълзи,
до нас ще застанат (дори безразсъдно),
както и ние до тях сме били.
Тя е до мен, така - неизменно,
до мене остава, когато греша.
Прощава ми всичко, когато съм гневна,
не ме изоставя - с това се теша. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Красимирова Все права защищены

Предложения
: ??:??