Баща

По-рано трябваше да го направя,

но винаги назад оставям важните неща,

макар със думички да съм те хвалил,

гордея се, че ти си мой баща.

Научи ме на всичко, що ми трябва,

семейство как да пазя, спомен за рода,

от пътя честен щом се отклоня, да съжалявам

и прошка да си искам от Отца.

Аз знам, че няма вечно да те има,

но сега си тук и моля те да съхраниш

онази чест в душата ти, неизличима,

и  ако и за миг съм я отнел, опитай да простиш.

Приемам те такъв, какъвто си, различен,

със твойте недостатъци, понякога със слабостта ти, със мощта,

за мен ще си останеш винаги обичан,

приятел верен и баща.