26 дек. 2017 г., 20:35

Баща

903 7 20

"Баща" е съдба. Не на всеки понася...
Роман недовършен за нощи безсънни -
копае по че́лото старчески гънки.
И трудно се пише на маса.

 

Ти само си знаеш що чаши напълних
със гъста горчилка наместо ракия.
Повярвай ми, татко, от теб ще ги пия
додето във мене покълнат.

 

А казват, бащите, че нямат утроба,
но не под сърцето, а в него ме носиш
откакто целуна краката ми боси
и там ще ме къташ. До гроба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Миткова Все права защищены

По случай деня на бащата, посвещавам това стихотворение на най-прекрасните бащи, които познавам - моя баща и бащата на моето дете. Бъдете здрави!

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...