"Баща" е съдба. Не на всеки понася...
Роман недовършен за нощи безсънни -
копае по че́лото старчески гънки.
И трудно се пише на маса.
Ти само си знаеш що чаши напълних
със гъста горчилка наместо ракия.
Повярвай ми, татко, от теб ще ги пия
додето във мене покълнат.
А казват, бащите, че нямат утроба,
но не под сърцето, а в него ме носиш
откакто целуна краката ми боси
и там ще ме къташ. До гроба.
© Миглена Миткова Все права защищены