26.12.2017 г., 20:35

Баща

905 7 20

"Баща" е съдба. Не на всеки понася...
Роман недовършен за нощи безсънни -
копае по че́лото старчески гънки.
И трудно се пише на маса.

 

Ти само си знаеш що чаши напълних
със гъста горчилка наместо ракия.
Повярвай ми, татко, от теб ще ги пия
додето във мене покълнат.

 

А казват, бащите, че нямат утроба,
но не под сърцето, а в него ме носиш
откакто целуна краката ми боси
и там ще ме къташ. До гроба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова Всички права запазени

По случай деня на бащата, посвещавам това стихотворение на най-прекрасните бащи, които познавам - моя баща и бащата на моето дете. Бъдете здрави!

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...