Баща и син

                                                                  Един семеен спектакъл,

                                                                  на живота в кръговрата,

                                                                  повтаря се безкрай,

                                                                  спектакълът за сина и бащата!

                                                                  Съгради ли семейство,

                                                                  за мъжа е сбъдната мечта

                                                                  щом с първия изстрел

                                                                  улучи целта

                                                                  и на белия свят,

                                                                  като слънце след зора,

                                                                  син се роди.

                                                                  гордост за всеки баща.

                                                                  За дядовци и баби

                                                                  радост неизмерима,

                                                                  че наследника е със сабя

                                                                  и родът ще го има.

                                                                  Малкото човече

                                                                  от своето легло

                                                                  със силен рев им обажда,

                                                                  че на света е дошло.

                                                                  Бди като орел бащата

                                                                  над малкия юнак.

                                                                  Ден и нощ за него

                                                                  не подвива крак.

                                                                  Расте синчето

                                                                  и в бащата свой

                                                                  вижда с възхита

                                                                  безстрашен герой,

                                                                  преграда непреодолима,

                                                                  сигурен уют,

                                                                  най-добрата отбрана

                                                                  за противник лют.

                                                                  За малчугана палав

                                                                  той е супермен,

                                                                  в чиято пазва

                                                                  потъва блажен.                                          

                                                                 В очите на детето

                                                                 за всичко бащата е най,

                                                                 но порасне ли

                                                                 и младостта го обладай

                                                                 тогаз започва борбата,

                                                                  неизбежният конфликт

                                                                 за превъзпитание на бащата,

                                                                 борба между Голиат и Давид.

                                                                  Бащата е вече

                                                                  заплаха, тиранин.

                                                                  За благото на сина

                                                                  не Авел, а Каин.

                                                                  Абсолютен профан,

                                                                  неразбиращ мода,

                                                                  с познания оскъдни

                                                                  на дома до входа.

                                                                  Противник върл

                                                                  на нощния живот,

                                                                  на алкохол, цигари,

                                                                  пълен антипод.

                                                                 Циция, стиснат,

                                                                 досадник непоносим.

                                                                 Цербер за възхода

                                                                 на собствения син.

                                                                 Щом дойде времето,

                                                                 на големият кръстопът,

                                                                 синът поема по своя,

                                                                 не по посоченият път.

                                                                  Пред образа на бащата

                                                                  коленичил е порасналия син.

                                                                  Сред паметниците бели

                                                                  останал е сам самин.

                                                                  Душата надула е

                                                                  траурния рог.

                                                                  Устните шепнат

                                                                  на татко и Бог!

                                                                  Прошка искат

                                                                  Бог и баща да прости!

                                                                  Мълчи небето 

                                                                  и земята мълчи!

                                                                 Мълчи образа

                                                                 от камъка бял.

                                                                 За прошката последна

                                                                 сина е закъснял!

                                                                 Само понякога в съня му

                                                                 ще идва бащата като силует

                                                                 да не остава в забрава,

                                                                 с укор да даде съвет.

                                                                 А когато утрото

                                                                 изгони тъмнината,

                                                                 спектакълът ще се повтори

                                                                 в главните роли със сина и бащата!