Баща ми е точно петдесетгодишен -
с коси побелели и бръчки безброй,
макар да е изгубил стила си предишен,
за мен е просто синеок герой.
Дарил ми е детство,
което той сам не е изживял
и с всяка моя прищявка
лично се е запознал.
Възпитал ме е твърдо
и въпреки това с любов,
често чува се и слово мъдро,
понякога дори е мъничко суров.
Но каква е таз цена,
щом аз таблицата зная;
пирамида, ромб, триъгълник мога да чертая
и игра няма, която не мога да играя.
Той моите сълзи събира в шепи,
когато болна съм - ме носи на ръце,
обгрижва ме със чувствата си слепи,
готов е да жертва дори своето сърце.
Мечтая аз за този ден,
когато всеки жест ще върна
и не той ще пази мен –
местата ще се преобърнат.
Баща ми е точно петдесетгодишен -
и силен, и умен е той,
макар и да не е момъкът предишен
за мен си остава герой!
© Габи Все права защищены