9 дек. 2006 г., 11:56

БАЩИН ДОМ

1.2K 0 18

БАЩИН ДОМ

 

Защо когато съм се връщал

във тебе, бащино гнездо, бях чужд?

Нима не си останало все същото,

че днес от тебе нямам нужда?

 

Защо бях гостенин в дома си,

където първа глътка въздух взех

и неговата стряха не потърсих,

а по далечни друмища поех?

 

Не знам защо, но зная, че и мен

смъртта оттук ще ме пропъди.

Тогава, в тоз съдбовен ден,

последен покрив искам да ми бъдеш.

 

09. 12. 2006 г.

Добрич

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво произведение, има голяма въздействие и сила!Поздравления и от мен!
  • Много ми харесва. Силно е, конкретно и истинско. Без заобикалки, без излишни думи. Истинска поезия!
  • Много е страшно да загубиш бащиния дом. Преживях го, все едно ми откъснаха част от сърцето. Живяла съм в много къщи, но винаги сънувам къщата на моето детство. Прекрасен стих!
  • Да... много силен финал. Който ме накара да се замисля, че живеем в свят, в който, все по-малко хора ще запомнят бащината стряха, а много от тях няма да могат и да я намерят след години...
  • Да наистина е хубаво. Мнението явно е категорично. Чста 6естица

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...