БАЩИН ДОМ
Защо когато съм се връщал
във тебе, бащино гнездо, бях чужд?
Нима не си останало все същото,
че днес от тебе нямам нужда?
Защо бях гостенин в дома си,
където първа глътка въздух взех
и неговата стряха не потърсих,
а по далечни друмища поех?
Не знам защо, но зная, че и мен
смъртта оттук ще ме пропъди.
Тогава, в тоз съдбовен ден,
последен покрив искам да ми бъдеш.
09. 12. 2006 г.
Добрич
© Румен Ченков Всички права запазени