30 дек. 2014 г., 21:27

Бащина тъга

965 0 6

И пак за празника на масата седим,

на трапезата богата с коледната пита,

всички вкупом се редим,

че парата в нея пак е скрита.

 

Само аз излязох сам навън,

погледнах, високо, горе в небето,

една звезда по силно заблестя

и стопли в мен,за мъничко сърцето.

 

Аз знаех,че това си ти,

изпращаш поздрави далечни,

макар и някой да ни раздели,

любовта и обичта ни останаха вечни.

 

И зная аз, че ангел си в небето,

ден и нощ ти бдиш над своя син,

макар и мъничко ти стопли ми сърцето,

Татко мой, за мене си един!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Левков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,Ребека! И аз чакам своята нова любов за която да пиша и живея,все още я няма,но я чакам
  • Съгласна съм, най-големия отдушник е белия лист,а най-голяма е болката при загубата на близък за теб човек.Това, което си напикъл идва от душата.То е истинско , тъжно, добре описано.Хареса ми.Желая нова любов да те вдъхнови да напишеш нещо весело и да породи нов живот.
  • Благодаря ти,Мая! Аз още го обичам затова все още посвещавам стихове на него
  • Благодаря ви! Весели празници и на вас,бъдете живи и здрави.. Заради смъртта на баща ми се отключи поезията в мен и започнах да пиша стихове,така си изливам б0лката,мъката,щастието,тъгата..чувствам се себе си
  • И аз бях на твоите години, когато загубих баща си. Винаги съм казвала, че ужасно ми липсва, но съм щастлива, че съм го имала такъв, истински баща и че сме се обичали толкова много!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=313048

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....