30.12.2014 г., 21:27

Бащина тъга

962 0 6

И пак за празника на масата седим,

на трапезата богата с коледната пита,

всички вкупом се редим,

че парата в нея пак е скрита.

 

Само аз излязох сам навън,

погледнах, високо, горе в небето,

една звезда по силно заблестя

и стопли в мен,за мъничко сърцето.

 

Аз знаех,че това си ти,

изпращаш поздрави далечни,

макар и някой да ни раздели,

любовта и обичта ни останаха вечни.

 

И зная аз, че ангел си в небето,

ден и нощ ти бдиш над своя син,

макар и мъничко ти стопли ми сърцето,

Татко мой, за мене си един!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Левков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Ребека! И аз чакам своята нова любов за която да пиша и живея,все още я няма,но я чакам
  • Съгласна съм, най-големия отдушник е белия лист,а най-голяма е болката при загубата на близък за теб човек.Това, което си напикъл идва от душата.То е истинско , тъжно, добре описано.Хареса ми.Желая нова любов да те вдъхнови да напишеш нещо весело и да породи нов живот.
  • Благодаря ти,Мая! Аз още го обичам затова все още посвещавам стихове на него
  • Благодаря ви! Весели празници и на вас,бъдете живи и здрави.. Заради смъртта на баща ми се отключи поезията в мен и започнах да пиша стихове,така си изливам б0лката,мъката,щастието,тъгата..чувствам се себе си
  • И аз бях на твоите години, когато загубих баща си. Винаги съм казвала, че ужасно ми липсва, но съм щастлива, че съм го имала такъв, истински баща и че сме се обичали толкова много!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=313048

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...