Ти тръгваш си и се завръщаш при рода,
в бащината къща при майка и баща.
Те посрещат те с усмивка на пътната врата
и прегръщат те искрено от сърце и от душа.
Ще минат много дни а може би години
и ще се завърнеш тук но с много тъга.
Сам тогава ще отвориш ти пътната врата
и няма да ги има вече стара майка и баща!
Те ще оставят за теб старата къща,
и ще идват понякога отново с духа.
Ще се завръща спомена за тях от някога,
ще си спомняш с усмивка и много тъга.
Не продавай синко ти бащината къща!
Тя с много труд и пот от нас е съградена,
за вас нашите деца тя някога е построена.
Тук идваш и си отиваш, спомена се завръща.
© Валентин Миленов Все права защищены