ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
343 2600
5 нояб. 2023 г., 11:52

Бащината къща 

  Поэзия
250 2 14

Изпуснато хвърчило

отдавна са дните ми.

Все бързат къмто утре …

полудели.

На кръст разпънати

будуват нощите ми,

а времето - везна люлееща е

между днес и вчера.  

Стрелката ѝ прескача с ритъма сърдечен,

но продължава да ме води все напред.

Назад…, което беше – беше!

Дали? Така си мисля… Ала не!

Опитвам се, но как ли да забравя

уличката стръмна

с бащината къща?

Всяка нощ във сънищата

(в тях няма разстояния)

стоя отвън и вместо мама,

тъгата ме прегръща.

Години все така заключена стоя, безлюдна

Два бели гълъба единствено

кръжаха над стрехата.

Решение такова взима се

през сълзи, трудно…

Прости ми, татко,

добри стопани днес

лекуват и душата.

© Даниела Виткова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Време, събития, чувства, емоции... Всички те толкова силно ни владеят и едновременно са толкова значими. Няма как, Ники, постепенно се научаваме да живеем във времето със спомените. Те са нашия извървян път... С благодарност за хубавия коментар!
  • Миналото е като един капан за сънища!
    Миналото е един колаж от спомени, едно шалте, което те топли и завива в нишките на времето!
    А времето е един часовник и ретроспекция, към миналите дни, а стрелките към отминалите усмивки, сълзи, радост, щастие, тъга и т.н!
    Много мил стих за бащиното, но и тъжен за загубеното!
    Везните на вселената живот!
  • Ех, Младене, мъдър коментар си ми оставил! Скътала съм моите спомени в една специална част от сърцето ми за да ми напомнят и аз да живея така, че да оставям живи спомени и след мен. Много, много ти благодаря!
  • Точно така, Скити, в сърцето сме скътали най-скъпите си спомени. Станали сме това, което сме, благодарение на нашите родители. Всяко нещо, свързано с тях е моя сила и богатство, затова ще съм им благодарна, докато съм жива. Сърдечно ти благодаря за топлите думи!
  • Прекрасно е, Дани!
    Подобно усещане ми е познато.
    Трудно е да скъсаме с миналото, но идва момент, когато миналото скъсва с нас!
  • Спомените остават и се връщат в сънищата... Всичко отминало, свързано с детството си има едно местенце в сърцето...
    Поздрав, Дани! Стих, написан с топли усещания за миналото!💖
  • Ох, Злати, след Задушница всеки път се отключват спомени... Просто ги излях тази нощ... Благодаря ти от сърце за твоята съпричастност!
  • Дани, направо в душата! Съпреживяно, болезнено и с обич към спомени, които топлят, но и ни приземяват! Благодаря за стиха! Поздравления!
  • Прекрасен поетичен коментар, Стойчо, благодаря ти за него! Такава съдба имат много къщи и много наши връстници, зная. С годините човек цени повече това, което е имал или се е превърнало в минало и в спомен... Тъжно е и боли... Много ти благодаря за топлите думи!
  • Като че ли душата се срива...
    И непрежалимо си отива!
    Но споменът се завръща
    към родната ни къща!
    И там сълзите си остава
    в скръбната ни незабрава...
    И безутешно се руши
    детството в нашите души.

    Даниела, толкова ми е печално,
    защото съпреживявам!😥
  • Определено имат душа. Нашата живееше пълнокръвно, докато не осиротя... Благодаря за коментара, Люси!
  • Да, и къщите имат свойта съдба и душа.
  • Да, така е, Мини, дълги години все отлагах, много трудно взех решение да я продам. Нямам братя и сестри, нямам и близки роднини, и двете ми дъщери са семейни извън страната от почти 17 -18 години, а самата аз не живея от 18 годишна в родния ми град Лом. Нямах избор... Хората, които я купиха, вложиха сърце и душа в нея и това ме успокоява до някъде. Но, все по-често я сънувам...😢.
  • За съжаление, всичко се руши, след смъртта на родителите, ако няма кой да го поддържа. Но при теб има хора, които да продължат живота на бащината къща. Хареса ми Дани!
Предложения
: ??:??