Бащите...
Бащите сдържат своите сълзи,
макар да чувстват обич безгранична,
към свойте синове и дъщери –
сълзите сякаш са им непривични
Бащите ще ви донесат вода
в пустиня жарка да сте, само двама.
Ще ви запалят огън в пещера,
дори кибрит и съчки там да няма.
Бащите доста често си мълчат –
ръцете им са твърде уморени.
Но техните души са скришен свят,
прекършил ваш`те болки и проблеми.
Бащите като птици са в небе –
отлитат от гнездото и се връщат.
Попътен вятър в ширнато море –
те, всяка буря знаят да поглъщат!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
