nikjelev (Ник Желев)
283 955
29 июл. 2015 г., 11:27

Басня 

  Поэзия
492 0 11

БАСНЯ

 

Излезе охлюв гол, на повърхността.

И лазеше на хората в краката.

Пропаднал някога във пропастта,

излезе. Влажна бе земята.

 

Пълзеше. С вдигнати "рогца".

Слузта се влачеше след него.

Крещеше: Аз съм на света,

най-великият. С велико его.

 

Но скоро слънцето изгря.

Радваха се всички хора.

Горкият! В дън земя се свря.

Слънцето за него, бе отрова.

© Ник Желев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Бела, все пак е басня...
    Благодаря, Електра!
  • Прекрасна басня! Много остроумен и оригинален начин да се представи природата на охлювите, които са навсякъде около нас.
  • Роденият да пълзи, не може да лети!
    Благодаря за посещението!
  • А може би просто иска да стане човек, но твърде дълго е живял под земята, за да има добри маниери?
  • Благодаря, Мисана!
  • Охлювите винаги лазят, Ник! Или, както казва Максим Горки: "Рожденный ползать — летать не может!"

    Поздравление за баснята!
  • Така е, Ник!
  • Благогадя ви Руми, Стойне!
    Нека е прекрасен денят ви!
  • Чудесна басня, Ник! Много такива се срещат по земята и изчезват, дори без други да им чукнат рогцата.
    Охлювът все охлюв си остава.
    Орелът висините завладява!
    Поздрав за остроумната и сполучлива творба!
  • Така е, Ник! За голите слузести охлюви, слънцето е истинска отрова!
    Нека си стоят в дън земя, където им е мястото! Поздрав! Хареса ми и това, което прочетох между редовете! Хубав и усмихнат ден ти пожелавам!
Предложения
: ??:??