29 июл. 2015 г., 11:27

Басня

644 0 11

БАСНЯ

 

Излезе охлюв гол, на повърхността.

И лазеше на хората в краката.

Пропаднал някога във пропастта,

излезе. Влажна бе земята.

 

Пълзеше. С вдигнати "рогца".

Слузта се влачеше след него.

Крещеше: Аз съм на света,

най-великият. С велико его.

 

Но скоро слънцето изгря.

Радваха се всички хора.

Горкият! В дън земя се свря.

Слънцето за него, бе отрова.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ник Желев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бела, все пак е басня...
    Благодаря, Електра!
  • Прекрасна басня! Много остроумен и оригинален начин да се представи природата на охлювите, които са навсякъде около нас.
  • Роденият да пълзи, не може да лети!
    Благодаря за посещението!
  • А може би просто иска да стане човек, но твърде дълго е живял под земята, за да има добри маниери?
  • Благодаря, Мисана!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...