29 jul 2015, 11:27

Басня

  Poesía
642 0 11

БАСНЯ

 

Излезе охлюв гол, на повърхността.

И лазеше на хората в краката.

Пропаднал някога във пропастта,

излезе. Влажна бе земята.

 

Пълзеше. С вдигнати "рогца".

Слузта се влачеше след него.

Крещеше: Аз съм на света,

най-великият. С велико его.

 

Но скоро слънцето изгря.

Радваха се всички хора.

Горкият! В дън земя се свря.

Слънцето за него, бе отрова.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бела, все пак е басня...
    Благодаря, Електра!
  • Прекрасна басня! Много остроумен и оригинален начин да се представи природата на охлювите, които са навсякъде около нас.
  • Роденият да пълзи, не може да лети!
    Благодаря за посещението!
  • А може би просто иска да стане човек, но твърде дълго е живял под земята, за да има добри маниери?
  • Благодаря, Мисана!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...