29.07.2015 г., 11:27

Басня

640 0 11

БАСНЯ

 

Излезе охлюв гол, на повърхността.

И лазеше на хората в краката.

Пропаднал някога във пропастта,

излезе. Влажна бе земята.

 

Пълзеше. С вдигнати "рогца".

Слузта се влачеше след него.

Крещеше: Аз съм на света,

най-великият. С велико его.

 

Но скоро слънцето изгря.

Радваха се всички хора.

Горкият! В дън земя се свря.

Слънцето за него, бе отрова.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бела, все пак е басня...
    Благодаря, Електра!
  • Прекрасна басня! Много остроумен и оригинален начин да се представи природата на охлювите, които са навсякъде около нас.
  • Роденият да пълзи, не може да лети!
    Благодаря за посещението!
  • А може би просто иска да стане човек, но твърде дълго е живял под земята, за да има добри маниери?
  • Благодаря, Мисана!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...