29.07.2015 г., 11:27

Басня

641 0 11

БАСНЯ

 

Излезе охлюв гол, на повърхността.

И лазеше на хората в краката.

Пропаднал някога във пропастта,

излезе. Влажна бе земята.

 

Пълзеше. С вдигнати "рогца".

Слузта се влачеше след него.

Крещеше: Аз съм на света,

най-великият. С велико его.

 

Но скоро слънцето изгря.

Радваха се всички хора.

Горкият! В дън земя се свря.

Слънцето за него, бе отрова.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бела, все пак е басня...
    Благодаря, Електра!
  • Прекрасна басня! Много остроумен и оригинален начин да се представи природата на охлювите, които са навсякъде около нас.
  • Роденият да пълзи, не може да лети!
    Благодаря за посещението!
  • А може би просто иска да стане човек, но твърде дълго е живял под земята, за да има добри маниери?
  • Благодаря, Мисана!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...