БАСНЯ
Излезе охлюв гол, на повърхността.
И лазеше на хората в краката.
Пропаднал някога във пропастта,
излезе. Влажна бе земята.
Пълзеше. С вдигнати "рогца".
Слузта се влачеше след него.
Крещеше: Аз съм на света,
най-великият. С велико его.
Но скоро слънцето изгря.
Радваха се всички хора.
Горкият! В дън земя се свря.
Слънцето за него, бе отрова.
© Ник Желев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
