Басня за мечтата

Посях мечта, и тя покълна,

и надеждата до нея засадих

Заваля снегът и стръкчето измръзна,

и с друго семе го смених

устойчиво на студ и зима тежка.

Но земята се засъхна,

знойна жега слънцето разпръсна

И посева ми залиня, и надеждата умря.

Намерих други семена – приспособими

- навсякъде и всеки те били любими

Подадоха глава си над земя от злато

и казаха „тука ни е всичко непознато”.

И клюмнаха обезверени

и жалко плакаха, че тука са родени

Упорито ги поливах със вода

и тор им давах без да я щадя

Само да започнат те да дават свои семена

веднага стрък надежда пак ще посадя

Но майстор земеделец тук намина,

прегледа вещо моята градина

И каза - „Що сторила си ти бе жено,

тъй семе на мечтата се не сее -

първо се сади надежда,

- земеделецът изрежда,

- после се посява и мечтата,

и чак тогава дава плод земята”

Ренета Първа Нова