"Царят след като замина
за далечната чужбина –
някой, пийнал, рече – царски
ще живеем с Орешарски!"
Друг го сряза: "Селски... Баста!
Че ги плещиш джаста-праста!
Я си гле'й сиромашията,
дето давиш я в ракията!"
Трети пък сърдито псува:
"Комшу, стига си умувал!
Кризата ще ни довърши!
Виж, мезето вече свърши! –
вдига празната чиния.
– Не живот, а проклетия!"
В кръчмата четвърти вика:
"И мен стяга ме чепика!
А бе, тия в парламента
уж "народни" са, а... Мента-а-а!
Мента, казах, ми налей!
Чуваш ли ме бе, Сергей?!"
И Сергей, кръчмарят стари,
иде с таблата: "Другари,
политиката нищете,
ама първо си платете!
Нямам аз на вересия
нито мента, ни ракия!"
Ех ти, селска орисия!
К'ва ти, братче, прокопсия!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены