9 июл. 2014 г., 22:12  

Бат Гойко

1K 0 12

(публикува се с любезното съгласие на Черен Джак 12)


Цяла нощ духа силно

вятърът-гей
и накрая разбрах,
че се казва Сергей.
Натроши керемиди,
събори стрехи.
Вилня триста шейсет и пет нощи
и още толкова дни.
Страшничко беше
да го гледам такъв.
Уж гей си го знаем,
пък се прави на мъж.
Даже банки разклати,
полетяха пари.
Като птици крилати
към червени гори.
Към червени другари -
туристи безброй...
за Йоханесбург,
за Виена,
към лорд
Фаунтлерой.
Но до Брюксел пристигна
и тихичко спря...
Прискърбен Вайгений
осиротя.
Сънувах, че партия блажи
и спретва конгрес.
Декламираше Гошо
във анапест.
Но свърши сънят ми,
събудих се аз
с джамия в окото
и фес вместо фас.
Край мен индианци
се пъчат в шпалир,
а бат Гойко е техният
вожд-командир!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти за тези думи, Камене, както и че удостои с внимание стиха ми!

    Твой: Младен
  • Мерси, Мартина! Трогнат съм, че прочете и хареса този стих.

    Топъл поздрав от мен: Мисана
  • Хем е смешно, ама направо си е да плачеш с глас! Благодаря за атрактивно поднесената истина!
  • Благодаря, Ели! Трогнат съм.
    Експресен суперпоздрав за теб!
  • 1. Мерси, Санвали! Трогнат съм от хубавите ти думи. Всъщност какво остава на обречените освен да приемат съдбата си с усмивка.

    2. Благодаря ти от сърце, Ивелина!Да се посмеем заедно, докато още имаме сили за усмивки /макар и криви/ и главното, докато ни е разрешено.

    3. Мерси, Росене! Обречеността на българите е вече очевидна и с невъоръжено око. Това е и целта на занятието на някои външни на страната ни сили. Лошото е, че твърде много станаха Кириак Стефчовците отвътре в крепостта, които им помагат за осъществяване на предначертанието.

    4. Благодаря ти, Елица! Наистина ме трогна дълбоко с това невероятно високо мнение, което имаш за скромното ми творчество /ако смея да използвам тази дума/. Сигурен съм, че не го заслужавам, но жестът ти означава много за мен. Оттук нататък ше се старая да оправдая високото ти доверие с всички мои сили.

    Мерси за усмивката, която ми прати и считай, че днес си ме качила на 7-мото небе!

    Твой: Мисана

    На всички вас, скъпи приятели, желая много здраве и да пишете все такива хубави текстове. Нека вдъхновението никога не ви заобикаля!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...