Батак
649
0
2
Открехвам вратата на малката църква,
със сводове ниски, от камък стени.
Вътре ме чака история страшна,
написана с кръв и много сълзи.
И сякаш долавям воплите жални
на майките, ровещи твърда земя.
Кладенец сух от пода ме гледа,
не дал нито капка от свойта вода.
Молитви горещи към Бога дочувам
и виждам как падат един подир друг
децата невръстни, старците болни,
жените, мъжете, останали тук.
Църквата малка подвига пази,
скътан дълбоко във всяко сърце!
Погинали българи, като стадо сред вълци,
навеки ще помним туй Баташко клане!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Георгиева Все права защищены
