Бавно гасна
В стаята съм пак сама,
студено е и пълна тишина!
Отронва се сълза и усещам
как гасна бавно в самота!
Очи затварям... искам да заспя...
или не - по-добре е да умра!
Да живея вече няма смисъл,
споменът за теб погубва моя жизнен цикъл!
Всеки казва - животът продължава,
не е единствен той на този свят,
но моята душа отказва,
не чува тях, а само твоя глас!
И потънала в тъга, усещам как животът отминава,
напуска ме сега,
със сетен дъх изричам твойто име,
търся те с ръце, но няма те сега!
Ще се видим, обич моя, но в някой друг живот,
в този не можах да бъда твоя,
прости ми, мили,
за моята любов...!
студено е и пълна тишина!
Отронва се сълза и усещам
как гасна бавно в самота!
Очи затварям... искам да заспя...
или не - по-добре е да умра!
Да живея вече няма смисъл,
споменът за теб погубва моя жизнен цикъл!
Всеки казва - животът продължава,
не е единствен той на този свят,
но моята душа отказва,
не чува тях, а само твоя глас!
И потънала в тъга, усещам как животът отминава,
напуска ме сега,
със сетен дъх изричам твойто име,
търся те с ръце, но няма те сега!
Ще се видим, обич моя, но в някой друг живот,
в този не можах да бъда твоя,
прости ми, мили,
за моята любов...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Велизара Димитрова Все права защищены
