В стаята съм пак сама,
студено е и пълна тишина!
Отронва се сълза и усещам
как гасна бавно в самота!
Очи затварям... искам да заспя...
или не - по-добре е да умра!
Да живея вече няма смисъл,
споменът за теб погубва моя жизнен цикъл!
Всеки казва - животът продължава,
не е единствен той на този свят,
но моята душа отказва,
не чува тях, а само твоя глас! ...