12 мая 2014 г., 00:07

* * *

805 0 0

Порой от звуци се разбива в душата,
в ъгъла стои ранена самотата
и питам пак Всевишния защо
съм като птица с прекършено крило...

Не виждам, твойто не ме ослепи,
студени ще останат моите очи
за чуждите и блудните жени,
плачещи с изкуствени сълзи...

Не чувам, сетивата болка притъпи,
въглените живи мигом угаси
и не знам дори къде си ти
защо и как продаде нашите мечти...

Не помня в дните щастие сега,
самота разяжда Аза в мен така
и всяка радост я убива ей така
в сърцето ми ранено от тъга...

Върви, не искам никого да питам
колко дълго в мрака ще се скитам,
докато в миг един се приютя
в свят лишен от всякаква нега...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боян Дочев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...