Ranrozar (Стойчо Станев)
636 19255
27 сент. 2018 г., 00:33

Бдение 

  Поэзия » Пейзажная, Философская
451 5 14

 Не си отива слънцето от мен.

 

            Георги Братанов

 

Будува слънцето над мен.

Ту облачни мъгли го крият;

ту залезно сънува ден.

 

Тъче с душата си килим.

Там всеки цвят е нюансиран,

познат до болка, обозрим...

 

Свежи мълчаливи цветове

редят сезонната палитра,

която ме докосва и зове!

 

Там ухае на живот

и са ласкави лъчите,

с вкуса на сладък плод...

 

Сред тях розите цъфтят

и будят с обич сетивата,

за да намерят верен път.

 

Там живее и скръбта,

понякога е и трагична,

щом си тръгне любовта...

 

Но все едно,не е едно-

чувствата са неизбежни!

Не всяка сянка е петно.

 

И от първи дъх до гроб:

човек се учи,опознава

минало,Отечество и род.

 

 

© Стойчо Станев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за оценката, Владислав!
  • Благодаря, Силвия!
  • Силен стих, Стойчо! Освен, че е богат на картини и сентенции, в него се долавя извисяване. Поздрави!
  • Благодаря ви, Меги и Светулка!
    Приемете моите сърдечни поздрави и пожелания за нови творчески търсения!
  • Много е въздействащо, поздравления!
  • Чудесно е, Стойчо!
  • Благодаря за коментара, Иржи!
  • Не знам какво е,но ми харесва това тристишие-запазил си динамиката,а съдържанието е толкова богато с тая природна картина,в която има всичко-и радост и скръб и чувства!И си казал една неизвестна истина-"не всяка сянка е петно"-много ме впечатли,Стойчо!
  • Благодаря за вниманието ви Георги, Светлана и Таня!
    Слънцето е за всички; и физически,и като естетическа категория.
  • Нека слънцето бди винаги над теб! Харесах!
  • Поздравления, Стойчо!
  • Хареса ми...
  • Благодаря за окуражаващата оценка, Младен!
    Будителите са легендарните чеда на България.
    Далеч от тях съм, но знам, че всеки българин носи частица от техния огън и следва съзнателно или не пътя който ни сочат.
  • Твоето "Бдение" е заразително, Стойчо, а афористичният му финал възкресява най-светли патриотични чувства. Бъди благословен да пишеш все така - като будител!
Предложения
: ??:??