Бдение
Не си отива слънцето от мен.
Георги Братанов
Будува слънцето над мен.
Ту облачни мъгли го крият;
ту залезно сънува ден.
Тъче с душата си килим.
Там всеки цвят е нюансиран,
познат до болка, обозрим...
Свежи мълчаливи цветове
редят сезонната палитра,
която ме докосва и зове!
Там ухае на живот
и са ласкави лъчите,
с вкуса на сладък плод...
Сред тях розите цъфтят
и будят с обич сетивата,
за да намерят верен път.
Там живее и скръбта,
понякога е и трагична,
щом си тръгне любовта...
Но все едно,не е едно-
чувствата са неизбежни!
Не всяка сянка е петно.
И от първи дъх до гроб:
човек се учи,опознава
минало,Отечество и род.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
