* * *
Бих бил, самотен,
ако искаш...
Сянка и мъничко душа...
Нима не знаеш,
има ли те?
Или искаш
безмълвна
тишина...
И аз съм тук,
обичащ!
Едва проходила душа!
Не търся теб,
но теб намерих!
Във ъгъла на пътя,
а търсих тишина!
Наричам те душа,
а теб те няма
и не като човек,
а като съдба.
Изпразних мислите си,
не беше там!
Сега боли
и има срам.
Не търся теб, а теб намерих,
желаех ли те?
АЗ не знам?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламен Енчев Все права защищены
