27 апр. 2013 г., 16:19  

***

1.3K 0 4

***

 

Той крушов цвят гони

и маха за сбогом.

По бурните клони

се спуска с пирога.

 

С жълтурчета свири

беззвучно стакато.

Коташки задиря

рибките на листата.

 

Треви вае бързо

в моментен Мислител.

В света ме привързва,

косите ми вплита.

 

Или ме отвява

като цвят крушов.

Залутана плавам

в дълбоката суша.

 

На гръб ме премята,

и с него препускам.

Такъв свят от вятър

как се напуска?


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Иванова Фьон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И двата варианта са прекрасни.
    Бялата версия - уникална и много по-сетивна
  • ...завихри ли те,а...голямо /си/ хвърчило...
  • Бе и първият опит не е чак толкова лош. Вярно, че ритъмът е доста условен, но римите някак успяват да го държат. Може би защото редовете са къси?
  • И като не можах да се преборя с ритъма на стиха, направих му бяла версия.

    Тoзи вятър

    Този вятър, който гони цветовете на крушите
    и им маха за сбогом.
    Който като котка сред клони се муши
    и дебне рибките на листата.
    Който диша в короните на дърветата
    и напомня, че светът е дихание.
    Този вятър, който свири на клавиатура от жълтурчета
    нямо стакато.
    Който вае моментни Мислители
    от тревата.
    Който вплита косите ми в света
    и към него ме привързва.
    Този вятър, който от света ме отвява като цвят крушов.
    Който ми надува платната и плавам
    по развълнувана суша.
    Който докосва така нежно,
    че не искам плът да го спира.
    Този вятър, който прави света толкова труден
    за умиране…

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...