***
***
Той крушов цвят гони
и маха за сбогом.
По бурните клони
се спуска с пирога.
С жълтурчета свири
беззвучно стакато.
Коташки задиря
рибките на листата.
Треви вае бързо
в моментен Мислител.
В света ме привързва,
косите ми вплита.
Или ме отвява
като цвят крушов.
Залутана плавам
в дълбоката суша.
На гръб ме премята,
и с него препускам.
Такъв свят от вятър
как се напуска?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Иванова Фьон Всички права запазени
