fyon (Мария Иванова Фьон)
20 183
27.04.2013 г., 16:19 ч.  

*** 

  Поезия » Пейзажна
932 0 5

***

 

Той крушов цвят гони

и маха за сбогом.

По бурните клони

се спуска с пирога.

 

С жълтурчета свири

беззвучно стакато.

Коташки задиря

рибките на листата.

 

Треви вае бързо

в моментен Мислител.

В света ме привързва,

косите ми вплита.

 

Или ме отвява

като цвят крушов.

Залутана плавам

в дълбоката суша.

 

На гръб ме премята,

и с него препускам.

Такъв свят от вятър

как се напуска?


© Мария Иванова Фьон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И двата варианта са прекрасни.
    Бялата версия - уникална и много по-сетивна
  • ...завихри ли те,а...голямо /си/ хвърчило...
  • За мен беше удоволствие да прочета!
  • Бе и първият опит не е чак толкова лош. Вярно, че ритъмът е доста условен, но римите някак успяват да го държат. Може би защото редовете са къси?
  • И като не можах да се преборя с ритъма на стиха, направих му бяла версия.

    Тoзи вятър

    Този вятър, който гони цветовете на крушите
    и им маха за сбогом.
    Който като котка сред клони се муши
    и дебне рибките на листата.
    Който диша в короните на дърветата
    и напомня, че светът е дихание.
    Този вятър, който свири на клавиатура от жълтурчета
    нямо стакато.
    Който вае моментни Мислители
    от тревата.
    Който вплита косите ми в света
    и към него ме привързва.
    Този вятър, който от света ме отвява като цвят крушов.
    Който ми надува платната и плавам
    по развълнувана суша.
    Който докосва така нежно,
    че не искам плът да го спира.
    Този вятър, който прави света толкова труден
    за умиране…
Предложения
: ??:??