29 июл. 2008 г., 07:18

Бедни "Аркашка"... 

  Поэзия
846 0 13
 

На  Уенди (Бианка Габровска)  и  Napolitano (Валентино)

 

"Бедни, Аркашка,

помниш ли още

влакът ни лашка

в тъмните нощи,

Бродим навсъде,

в дъжда и в мрака,

някой ни пъди,

някой ни чака..."

 

 

Тъй е на сцената, тъй и в живота -

всяка от нас... със житейската квота.

Някои плачат на чуждо рамо,

други усмивки раздават само.

Всяка е малка небесна вселена,

всяка е чудна космическа сфера -

безкрайна, безмерна, дори безгранична,

но тя за това е и толкоз... обична.

 

 

И ако все още е скрито момчето

на силния мъж вътре нейде в сърцето,

и вярва все още във приказни феи,

че даже звездите пак могат да пеят,

във цвете край пътя, във хляб и във вино,

в протегната длан, търпелива и силна...

Че рицарство, доблест са си все тъй реалност,

а не артистичната интернет-виртуалност...

Тогава и други са, всъщност, жените

и често се сливат на някой... с мечтите.

 

 

 

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??