Бедни "Аркашка"...
На Уенди (Бианка Габровска) и Napolitano (Валентино)
"Бедни, Аркашка,
помниш ли още
влакът ни лашка
в тъмните нощи,
Бродим навсъде,
в дъжда и в мрака,
някой ни пъди,
някой ни чака..."
Тъй е на сцената, тъй и в живота -
всяка от нас... със житейската квота.
Някои плачат на чуждо рамо,
други усмивки раздават само.
Всяка е малка небесна вселена,
всяка е чудна космическа сфера -
безкрайна, безмерна, дори безгранична,
но тя за това е и толкоз... обична.
И ако все още е скрито момчето
на силния мъж вътре нейде в сърцето,
и вярва все още във приказни феи,
че даже звездите пак могат да пеят,
във цвете край пътя, във хляб и във вино,
в протегната длан, търпелива и силна...
Че рицарство, доблест са си все тъй реалност,
а не артистичната интернет-виртуалност...
Тогава и други са, всъщност, жените
и често се сливат на някой... с мечтите.
© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.
