12 февр. 2008 г., 21:19

* * *

815 0 0

ХАОС

"Хора"?! - атоми, разпръснати във вечността,

създали своя истина или лъжа.

Далеч от хаоса, не ще намериш ти покой.

И вечно ще ти липсва той.

Бягай, бягай!

Там, в своята истина иди!

Какво ще сториш, ми кажи?

Ще се луташ, ще го търсиш.

А когато той ти подаде ръка,

ти пак ще го сравниш със себе си - "реалността".

Ще избягаш?!

Свободен атом ли си ти?

Или ще продължаваш да живееш в лъжи?

Как обичам моя хаос, моя Бог, моята любов!

Колко щедър е с нас!

Всеки миг е неговата длан.

Той плаче, когато сами изтичаме от пръстите му.

Когато вали, той ридае.

Хванете се за мен

и вечно ще сме в негов плен!

Амин!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Каменова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...