1 июн. 2008 г., 12:42

before the rain

956 0 8

преди дъжда

Бранка

нямам много снимки по стените

разградени дворове

камъни събирани в тъмните нощи

и изстрели думи

слушам монотонния глас на водата

носи спомените на земята в душата си

сънувам очи

преставам да съществувам

в четвъртък

когато стените падат върху 

значения  утре

завивам неродените пътища

с одеало от синя вълна

окичвам прозорците с копринени панделки

от отдавна изсъхнали букети

не намирам нито една свещ

нито една здрава чаша или огледало

в петък вечер

в сряда безлунна затварям вратата на капките

преди дъжда

Бранка

в неделя долитат шаловете на разсъмване

шепнещи думи

на неразбираем език отиване

затварям кръга

и вали 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...