Jun 1, 2008, 12:42 PM

before the rain

950 0 8

преди дъжда

Бранка

нямам много снимки по стените

разградени дворове

камъни събирани в тъмните нощи

и изстрели думи

слушам монотонния глас на водата

носи спомените на земята в душата си

сънувам очи

преставам да съществувам

в четвъртък

когато стените падат върху 

значения  утре

завивам неродените пътища

с одеало от синя вълна

окичвам прозорците с копринени панделки

от отдавна изсъхнали букети

не намирам нито една свещ

нито една здрава чаша или огледало

в петък вечер

в сряда безлунна затварям вратата на капките

преди дъжда

Бранка

в неделя долитат шаловете на разсъмване

шепнещи думи

на неразбираем език отиване

затварям кръга

и вали 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...