Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
5 нояб. 2015 г., 18:08

Бежанец 

  Поэзия
830 0 7

 

Да бъда чист, или да бъда себе си –

едното не е точно като другото.

Това, което съм, ми е наследство

от някаква разблудна пеперуда.

 

Да бъда чист, или да бъда себе си?

Избирам между дявола и Бога.

Със главна буква пиша само Него,

но този факт не ми помага много.

 

Прекрачих всички граници отдавна,

сега съм бежанец и там, и тука:

при дявола оставих си душата,

живея на палатка при Исуса.

 

Рогатият любовно ме привлича

и често ме обсебва като плесен.

А Бог е сън. На Него Му прилича

да бъде чист и пак да бъде Себе Си.

 

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесах го много
  • Поздрави за поредното хубаво стихотворение, бежанецо!
  • Поздравления и от мен за впечатляващата творба! Отдавна не се бях отбивала на страницата ти, отчитам го като огромен пропуск.
  • Вероятно такива дуалистични мисли вълнуват всеки що годе интелигентен човек, но ти си ги отразил по много интересен начин! Впечатли ме силно!
  • Оригинален поглед към прастария и вечен избор. Ех, бежанецо...
    Поздравления!!!
  • Не само на Него, и на нас ни прилича да бъдем себе си, но коя от своята самоличност ще извадим на повърхността, зависи само от нас!
    Чудесен стих!
  • Да, бъди себе си, каквото и да става!!!
Предложения
: ??:??