Nov 5, 2015, 6:08 PM

Бежанец

  Poetry
1.2K 0 7

 

Да бъда чист, или да бъда себе си –

едното не е точно като другото.

Това, което съм, ми е наследство

от някаква разблудна пеперуда.

 

Да бъда чист, или да бъда себе си?

Избирам между дявола и Бога.

Със главна буква пиша само Него,

но този факт не ми помага много.

 

Прекрачих всички граници отдавна,

сега съм бежанец и там, и тука:

при дявола оставих си душата,

живея на палатка при Исуса.

 

Рогатият любовно ме привлича

и често ме обсебва като плесен.

А Бог е сън. На Него Му прилича

да бъде чист и пак да бъде Себе Си.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесах го много
  • Поздрави за поредното хубаво стихотворение, бежанецо!
  • Поздравления и от мен за впечатляващата творба! Отдавна не се бях отбивала на страницата ти, отчитам го като огромен пропуск.
  • Вероятно такива дуалистични мисли вълнуват всеки що годе интелигентен човек, но ти си ги отразил по много интересен начин! Впечатли ме силно!
  • Оригинален поглед към прастария и вечен избор. Ех, бежанецо...
    Поздравления!!!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...