Белези от нож


В оная страшна нощ, без  измамни звезди и обли луни,
само под звуци на водопади от изригваща страст,
като велик демиург ти от мен сътвори
нежен огън и магьосница зла.
Уж са същите рамената, бедрата...
тая сянка в извивката като обтегнати тетива...
Самодиви тамян прикадиха в косата,
а очите бадем се извиха с дъх на трева.
Но не хляб да омесят в нощви
тия лебеди пръсти си прихванал в ръцете ми.
Не за люлчини песни, над рожба надвесени
- върху устните мои положен е жиг.
Търсят ласки езически всички струни
на тая подивяла душа.
Без да стъпват в следи, бързи и наги,
тичат нозете ми,
не молят грешни очи небеса.
Белязана... лоша... неукротима...
- шепнат листата на всяко попътно дърво.
Да! Аз съм вещерка. Такава води ме
далече от правия свят, мой дяволе чер.