Белези от нож
Белези от нож
В оная страшна нощ, без измамни звезди и обли луни,
само под звуци на водопади от изригваща страст,
като велик демиург ти от мен сътвори
нежен огън и магьосница зла.
Уж са същите рамената, бедрата...
тая сянка в извивката като обтегнати тетива...
Самодиви тамян прикадиха в косата,
а очите бадем се извиха с дъх на трева.
Но не хляб да омесят в нощви
тия лебеди пръсти си прихванал в ръцете ми.
Не за люлчини песни, над рожба надвесени
- върху устните мои положен е жиг.
Търсят ласки езически всички струни
на тая подивяла душа.
Без да стъпват в следи, бързи и наги,
тичат нозете ми,
не молят грешни очи небеса.
Белязана... лоша... неукротима...
- шепнат листата на всяко попътно дърво.
Да! Аз съм вещерка. Такава води ме
далече от правия свят, мой дяволе чер.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Георгиева Всички права запазени
