Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
6 июл. 2008 г., 20:47

Белезите са карта към душата 

  Поэзия » Другая
1192 0 32
"Знаеш ли, че белезите са карта към душата?" -
от филма "Въздухът, който дишам"








Едно докосване...
и ще забравя всичко.
Дори онези невъзможни мигове,
в които между нас бе тихо,
а тишината - болка с много шипове.


Едно докосване...
и ще забравиш всичко.
Усмивката ми ще е твоят кораб.
Морето няма да е вече плитко,
а моят въздух ще е летен полъх.


Един живот...
със теб ще е достатъчен,
когато се познаем във прашинките
и времето в часовника ни пясъчен
се люшне нежно в половинките.


След всяка грешка
ще простим, но истински.
И белезите ще са само карти
със сочещи стрелки в душите ни.
A ние ще сме малко по-богати.

© Елица Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Толкова красиво и в момента всяка дума я усещам ужасно много...
  • Благодаря ти!
  • Мдааа...
    Пак добре - понякога са само релефът върху картата...

    AVE

  • Любимооо!
    Голяма си, Ели! Много!
  • Ти си много, много богата, с талант!!!
    С обич, Елишка!!!
  • ТИ СИ НЕВЕРОЯТНА.. КАКТО ЧЕСТО СЕ ПИШЕ В ТОЗИ САЙТ-- НАПРАВО МЕ РАЗБИ ТОЗИ СТИХ.. ПОЗДРАВ
  • Благодаря ви!
  • А въздухът ти-летен полъх!
    С обич!
  • Ели....невероятен стих! А този филм ...ще го гледам непременно...как само те е вдъхновил!!! Поздрави!!!
  • "И белезите ще са само карти
    със сочещи стрелки в душите ни."
    !!!!!
  • Страхотно е!!!
    Да си призная, още снощи го прочетох, но не ми се коментираше. Сутринта отново го четох, най-накрая стигнах и до коментар...
    Поздравления!
  • Мъдро е. И лъха на смирение. Така поне аз го усетих. А да бъдеш смирен дори мъничко, е най-трудното нещо на света. Желая ти го от сърце! Тогава - повярвай ми - всичко ще ти изглежда много по-лесно. Обичам поезията ти!
  • Ели, липсват ми стиховете ти!
    Прегръщам те, поетесо!
  • Благодаря на всички

    Иванова, гледай и кажи после...
    Бени, и аз ти се радвам много (даже повече, отколкото ти на мен)
    Гери
  • ...и ще вляза в противоречивия свят на решенията.Ще се полутам като в универсален магазин-може би ще дам простор на глезотиите си...а накрая знам,че ще съм пак сериозен и ще си взема дозата прощение...за да я поставя в пъзела на ежедневието си...за да има смисъл от продължение.........
  • Много мъдро!Когато прощаваме трябва да е наистина.Ти си мъдра и истинска!Чудесен стих!
  • Много кадърно това дете и аз много му се радвам ))))
    Браво, Ели, хубаво смислено и дълбоко нещо си сътворила!
  • И белезите ще са само карти
    със сочещи стрелки в душите ни...
    * * *
    Ели...
    Толкова истинска, истинна е поезията ти!
    Прегръщам те!
  • " а тишината - болка с много шипове"
    Пишеш изумително!
    Поздравления!
  • Харесах!
  • Благодаря ви!
  • очарована съм!
    поздрав
  • просълзи ме...адски добро!много нежно, много красиво и ужасно истинско!поздравления!
  • БРАВО!!!
  • Браво, Ели!
  • много е хубаво!поздрав!!!
  • Докоснах се,до тази крехка мъдрост
    и с възхищение те аплодирам.
    И любовта и прошката не притежават възраст
    но който ги раздава е щастливец!
  • истинската прошка...
    ни прави духовно свободни и богати...
    прекрасен стих...с обич, Елишка.
  • ,,След всяка грешка
    ще простим, но истински.''

    !!!
  • При теб откривам мъдрост, нежност и красота!!!
    Аплодисменти!!!
  • Тук ще се връщам...
    Става ми любим този стих!
    Икрени поздрави, Ели!
  • прощаваме и ставаме по богати!!!
    но имаме ли сили за прошката?...
    много хубав стих,Ели...!!!
    поздрави от вълчо!
Предложения
: ??:??