БЕЛИ НОЩИ
Мораво синьо в очите напира,
дъжд от сълзи.
Мрак от безсъние свива душата,
времето спи.
Времето спи, а животът разгаря
своите пристъпи, няма предел.
Може ли, някак, да разтоваря
белите нощи от черния ден?!
В мораво синьо очите утихват,
мляко с цвят на кафе.
Гледам, зората изкъпа мечтите,
надежда е новия ден.
Тръгвам и крача, тръгвам и скитам.
Нямам за миг ни покой.
Спра ли, започвам да плача и питам.
- Кой е той, кой ли е той?
Плача и питам за него, живота
и за смъртта си дори.
А върху дните, мигове мои,
вече с години вали.
Дъжд от сълзи и дъжд от неверие,
подлост, измама и жал.
Вече на себе си нямам доверие.
Мразя я тая печал.
Искам накрая да бъда щастлива.
Моят късмет е за смет.
Празна усмивка и празно красива
моя душа на поет.
Пак се здрачава, пак приближава
нощното ехо, градено от мен.
Пак ще опитам да разтоваря
белите нощи от черния ден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Все права защищены
