29 сент. 2006 г., 19:48

Белият лист

665 0 6
Ти си мой приятел верен,
ти си моето богатство,
и всичко което имам,
за да споделя,излея,
чувствата напиращи лудо в сърцето,
мислите,които тормозят ума ми.
Тялото си ти ми предоставяш,
поетични рими, аз за да редя,
понякога тъжни,като ноща-мрачни
по-рядко задъхани от нежност,
но по-често от любов пленени...
Ти си ми всичко,
мълчалив,но сигурен слушател,
не ме прекъсваш никога,
един път не възрази за нещо
от мене върху теб написано....
Благодаря ти,че те има!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...