29.09.2006 г., 19:48

Белият лист

669 0 6
Ти си мой приятел верен,
ти си моето богатство,
и всичко което имам,
за да споделя,излея,
чувствата напиращи лудо в сърцето,
мислите,които тормозят ума ми.
Тялото си ти ми предоставяш,
поетични рими, аз за да редя,
понякога тъжни,като ноща-мрачни
по-рядко задъхани от нежност,
но по-често от любов пленени...
Ти си ми всичко,
мълчалив,но сигурен слушател,
не ме прекъсваш никога,
един път не възрази за нещо
от мене върху теб написано....
Благодаря ти,че те има!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...