29 sept 2006, 19:48

Белият лист

  Poesía
666 0 6
Ти си мой приятел верен,
ти си моето богатство,
и всичко което имам,
за да споделя,излея,
чувствата напиращи лудо в сърцето,
мислите,които тормозят ума ми.
Тялото си ти ми предоставяш,
поетични рими, аз за да редя,
понякога тъжни,като ноща-мрачни
по-рядко задъхани от нежност,
но по-често от любов пленени...
Ти си ми всичко,
мълчалив,но сигурен слушател,
не ме прекъсваш никога,
един път не възрази за нещо
от мене върху теб написано....
Благодаря ти,че те има!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...