29 sept 2006, 19:48

Белият лист

  Poesía
667 0 6
Ти си мой приятел верен,
ти си моето богатство,
и всичко което имам,
за да споделя,излея,
чувствата напиращи лудо в сърцето,
мислите,които тормозят ума ми.
Тялото си ти ми предоставяш,
поетични рими, аз за да редя,
понякога тъжни,като ноща-мрачни
по-рядко задъхани от нежност,
но по-често от любов пленени...
Ти си ми всичко,
мълчалив,но сигурен слушател,
не ме прекъсваш никога,
един път не възрази за нещо
от мене върху теб написано....
Благодаря ти,че те има!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...