3 июл. 2008 г., 20:49

Белият лист

747 0 6
Страх ме е често от белия лист -
ням, бездиханен, самотен,
молещ безмълвно за краткия вик
на душа, натежала от спомени.

Грешните мисли са част от играта,
но под слой от усмивки ги крия.
Защо белият лист търси нов отпечатък
от емоции, скрити грижливо?

Може би в ужас от чужди рецензии
го захвърлям във прашния ъгъл.
А дали не е всъщност едничко спасение
тоз бял лист, досега не излъгал?

Мисълта ми тупти в неизказан мой стих.
Какво толкоз? Добре, ще рискувам!
Днес започвам приятелство с белия лист
с тези първи мастилени думи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Странна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...