sweet_lolyta (Теди)
2 2
29 апр. 2007 г., 14:15

Белязани 

  Поэзия
962 0 8

В тунела на живота
се лутаме без цел безкрай
и може би трохичка обич търсим,
ала сами оставаме си май...

Пътуване през храма на душата
е всяка следваща любов,
угасналите страсти се разпалват,
копнежът стар превъплъщава се във образ нов.

Потъваме в заблуда сладка,
стремим се пак към целостта,
допълващи се двама -  това е мит или загадка,
какво ни носи мъдростта?

Дали от себе си се крием?
Реален опит да избягаме от същността,
а всъщност смисълът се крие
в божествената простота.

Едно начало мъжко,
обграждаща го самота,
една жена до него
го тласка към греха.

И тъй до днес живеем,
белязани, във изкушение.
Нима във твоите очи открих
поредното си прегрешение?

© Теди Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??