Белязани
В тунела на живота
се лутаме без цел безкрай
и може би трохичка обич търсим,
ала сами оставаме си май...
Пътуване през храма на душата
е всяка следваща любов,
угасналите страсти се разпалват,
копнежът стар превъплъщава се във образ нов.
Потъваме в заблуда сладка,
стремим се пак към целостта,
допълващи се двама - това е мит или загадка,
какво ни носи мъдростта?
Дали от себе си се крием?
Реален опит да избягаме от същността,
а всъщност смисълът се крие
в божествената простота.
Едно начало мъжко,
обграждаща го самота,
една жена до него
го тласка към греха.
И тъй до днес живеем,
белязани, във изкушение.
Нима във твоите очи открих
поредното си прегрешение?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теди Всички права запазени
