29 abr 2007, 14:15

Белязани

  Poesía
1.1K 0 8

В тунела на живота
се лутаме без цел безкрай
и може би трохичка обич търсим,
ала сами оставаме си май...

Пътуване през храма на душата
е всяка следваща любов,
угасналите страсти се разпалват,
копнежът стар превъплъщава се във образ нов.

Потъваме в заблуда сладка,
стремим се пак към целостта,
допълващи се двама -  това е мит или загадка,
какво ни носи мъдростта?

Дали от себе си се крием?
Реален опит да избягаме от същността,
а всъщност смисълът се крие
в божествената простота.

Едно начало мъжко,
обграждаща го самота,
една жена до него
го тласка към греха.

И тъй до днес живеем,
белязани, във изкушение.
Нима във твоите очи открих
поредното си прегрешение?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...