Белязани
В тунела на живота
се лутаме без цел безкрай
и може би трохичка обич търсим,
ала сами оставаме си май...
Пътуване през храма на душата
е всяка следваща любов,
угасналите страсти се разпалват,
копнежът стар превъплъщава се във образ нов.
Потъваме в заблуда сладка,
стремим се пак към целостта,
допълващи се двама - това е мит или загадка,
какво ни носи мъдростта?
Дали от себе си се крием?
Реален опит да избягаме от същността,
а всъщност смисълът се крие
в божествената простота.
Едно начало мъжко,
обграждаща го самота,
една жена до него
го тласка към греха.
И тъй до днес живеем,
белязани, във изкушение.
Нима във твоите очи открих
поредното си прегрешение?
© Теди All rights reserved.
