Бемоли за безсъние
Нощта се разстила пред мен
с аромата на взета жена,
на която не мога да се наситя...
Сега имам всичко -
препълнена с нежност душа
и съм готов да прошепна: "Обичам те!"
В кадифена палитра
звездите неустоимо мълчат,
а ръцете ми -
безпътно се лутат в безкрая...
Тази привечер вторникът
имал неотложни дела
и без да пита -
безнадеждно запиля се нанякъде...
Остави ни тук - неразделно сами -
като черупка мидена и зрънце пясък
сред океана...
В нажежено безсъние
един към друг да вървим,
осъзнали до болка,
че други пътища няма...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Чернев Все права защищены
